6.2 Урок-2: Инвестиране от регенеративен ум

Идеята за въздействаща инвестиция, която има за цел да използва финансовото богатство като средство за постигане на подобрение в света, е тази, която банките, институциите, корпорациите и хората все повече приемат. Въздействащите инвеститори обикновено инвестират в проекти или компании, за които смятат, че могат да окажат въздействие върху конкретна нужда, като възстановяване на околната среда, облекчаване на бедността или намаляване на атмосферния въглерод. Тази стратегия се различава от традиционната филантропия, защото има за цел да печели пари. Инвеститорите на Impact смятат, че това е най-добрият метод за насърчаване на инициативата и духа на предприемачеството, като същевременно се гарантира, че е налично финансиране за повече инвестиции.

Въздействащото инвестиране е родено от искреното желание да се промени света и да се постигне значителна трансформация в начина, по който хората живеят на планетата. Най-общо казано, той има за цел или да облекчи социално-екологичните щети (използвайки парадигмата на разстройството на задържането), или да подобри както човешките, така и природните системи.

Искаме да представим алтернативна стратегия за въздействие върху инвестирането, която се основава на регенеративната парадигма и има за цел да отиде отвъд извършването на малки корекции за актуализиране на цели системи.

Промяната на парадигмата към нивото на регенериране включва много повече от просто коригиране на подхода на инвеститора. По същество това изисква промяна в начина, по който хората възприемат и разбират своето взаимодействие с външната среда. Тъй като регенерацията изисква от хората да инвестират себе си, както и своите материални активи, тя също така налага промяна в стремежа и посоката към инвестиционната дейност. Заедно това означава, че е необходимо създаването на регенеративен ум.

Терминът „ум“ се отнася до всички съзнателни и несъзнателни умствени дейности и процеси, като емоция, навик, разсъждение, сетивно възприятие и т.н. Регенерирането е процесът на извличане на същността на нещо и позволяването му да се развие, така че да може да се прояви по нов начин и да добави свежа стойност към нова среда. Виждайки присъщата пълнота, действие и потенциал в живите явления, регенеративният ум активно се ангажира с вродената им способност за регенерация.

Собственици на компании и предприемачи, които търсят начини да увеличат положителното си въздействие върху социалните и екологичните системи. Те почти винаги показват искрено желание да направят света по-добро място: „Искаме да направим разликата“, заявяват те. Тези благородни намерения обаче рядко се съпровождат от достатъчно сложни знания и процедури, за да доведат до трайна промяна. Това обикновено е така, защото желанието да се прави добро е закотвено в остаряла парадигма който има антропоцентричен възглед за Вселената. Тези, които искат да подобрят света, естествено ще определят и работят за това, което считат за правилно и добро. Същите опасения се повдигат по отношение на инвестициите, чието определение наскоро претърпя промяна. Например, става все по-ясно, че фразата не трябва да се отнася само до традиционни финансови инструменти, които предлагат обещание за финансова възвръщаемост. Освен това терминът „инвестиция“ може да се използва за описание на ангажимента (или „самоинвестицията“), който включва нещо освен пари, с надеждата за получаване на положителни резултати.

Инвестициите с въздействие, от друга страна, са съсредоточени върху създаването на възможност за актуализиране на цялата система. Процесът, чрез който вроденият потенциал на системата се проявява или става действителен, е известен като актуализиране. В резултат на това може да се заключи, че усилието за въздействие е регенеративно, ако води до системни промени или еволюционни процеси, които разкриват потенциални нови за системата като цяло. Това е много различно от оценката на последствията по отношение на промени в желан, но ограничен показател, като броя на бездомните лица, които са получили жилище.

Необходима е различна инвестиционна ориентация, за да се предефинира въздействието по отношение на актуализирането на системите. Като за начало е необходимо да се разбере как системите са наслоени една в друга и да се разглеждат системите като цяло, за разлика от битове и парчета. Освен това, той започва с естеството на системата и поставя под въпрос как ще се развие, вместо да започне с това, което искаме да променим в нея.

Когато се разглежда от регенеративна гледна точка, инвестицията вече не се разглежда като нещо, което се въвежда, за да доведе до промяна (парадигма за правене на добро), а по-скоро като нещо, което системата призовава, за да улесни собствената си еволюция (парадигма за регенериране на живота). отвъд конвенционалното разбиране и приетата практика е необходимо, за да се развие мислене, което е наистина ново, за да се направят открития от по-висок порядък за живота на Земята. За да направите това, човек трябва да има разбиране на основните движения и енергии, които служат като основа за иновативни тактики, които позволяват на системите да се променят към по-високи степени на изразяване и да реализират собствения си потенциал.

Умът на регенеративния инвеститор също трябва да бъде регенеративен. За да направите това, човек трябва да бъде готов да отиде отвъд образованието и опита, за да разбере и взаимодейства с околната среда по нови начини. Това е дълга и трудна процедура. В края на краищата, загърбването на увереността и нещата, които в миналото са работили, никога не е лесна задача. Но в този ключов момент в историята е необходима корекция на курса. Рамката, която следва, предоставя преглед на степента на процеса за разработване на нови перспективи, които правят възможно идентифицирането и реализирането на присъщия потенциал на живите системи.

• Фразата „връзка от същност към същност“ описва манталитета, който човек трябва да приеме: такъв, който признава и уважава уникалните качества и неизползвания потенциал на всяка жива система. Трябва да се научим да се отнасяме към тях като към автономни същества, ако искаме да преминем от действие към работа с природните системи, суровините, местните култури и хората, върху които влияят нашите инвестиции и предприятия.
• Терминът „еволюция на системите“ се отнася до способността да се види свят на процес, динамика и поток, в който животът се развива до пълния си потенциал и става по-богат, по-структуриран и по-сложен. Това се отнася за еволюцията на икономиките, животните и екосистемите, както и обществата, и налага приемането на неяснотата и несигурността като градивни елементи на оригиналните идеи.
• Мисленето на живите системи е процесът, чрез който умът може да моделира своите действия според начина, по който функционират живите системи. Теорията на живите системи, например, набляга повече на целите, отколкото на фрагментите, на потенциала, отколкото на реалността, на същността, отколкото на общите категории и т.н.
• Самоуправляващите се и самоопределящите се системи трябва да могат да се управляват сами и да вземат решения за себе си. Това е от решаващо значение за изместване на взаимоотношенията с биологичните системи от екстрактивни или авторитарни към регенеративни. На регенеративно ниво инвестирането винаги има за цел да увеличи капацитета на общностите, индивидите и екосистемите да оформят успешно собственото си бъдеще. Когато случаят е такъв, предприятията и инвеститорите са правилно разглеждани като съюзници, а не като хищници.
• Способността да следите собствените си мисли и да определяте коя парадигма им влияе се нарича нива на разпознаване. Тъй като поради вкоренени навици и социални ограничения, работата на ниво регенерация е невъзможна без това умение. Вместо това човек автоматично ще премине към по-нисък ред на парадигмата.