Парадигмата на разстройството на задържането осигурява ограничения върху алчния личен интерес, свързан с възвръщаемостта на стойността, но по този начин има и свои собствени неочаквани отрицателни ефекти. На този етап човек разширява фокуса на своето внимание и осъзнаване, за да обхване взаимодействията в системите, което им позволява да възприемат как действията им влияят на други хора. Човек започва да се тревожи за поддържането на равновесие и дългосрочната жизнеспособност на човешките начинания. В резултат на това човек работи за справяне със системните проблеми, възникващи, когато индивиди или организации дават приоритет на собствените си ограничени интереси за сметка на другите. Няколко международни закони и правила, вариращи от тези, управляващи околната среда до тези, управляващи банковия надзор, са установени изрично, за да намалят неблагоприятните ефекти от прилагането на парадигмата за връщане на стойност без ограничения. Подобно на начина, по който социалистическите икономически теории се развиха в отговор на разрушението, причинено от необуздания капитализъм.
С появата на тази парадигма акцентът се измести от непосредственото транзакционно предимство към системната полза, което представлява значително концептуално разширение, изградено върху подобно значително разширяване на възприятието. В този момент концепцията за себе си се разширява или, казано по друг начин, аз вече не е единственото нещо, което трябва да се има предвид. След извършване на тази корекция, връщането към парадигмата за връщане на стойността е стъпка назад, свиване към по-ограничено и ограничено разбиране на реалността. Нищо, с което може да се работи на по-ниско ниво, не може да бъде направено по по-балансиран и приобщаващ начин на по-високо ниво.
Когато човек е загрижен само за личната си изгода, той не е в състояние да достигне до ново ниво на съзнание, необходимо, за да види как техните дейности влияят на нещо по-голямо от тях самите. Това осъзнаване е решаваща първа стъпка в еволюцията на съзнанието. От политическа гледна точка той предизвика редица исторически важни движения и промени, включително като премахване на робството, създаването на синдикати и борбите за граждански права и защита на околната среда. Той служи като основа за мрежи за социална сигурност, които се справят с проблеми като детска бедност и достъп до здравеопазване. Парадигмата за връщане на стойността, която парадигмата за спиране на разстройството има за цел да фиксира или ограничи, е в противоречие с нея по самата си природа. Всяка политическа инициатива за справяне с хаоса в нашите общности в крайна сметка оказва натиск върху тези, които искат да имат най-голяма свобода да преследват собствените си интереси. По този начин активистите, които имат гледна точка към света от разстройство на ареста, винаги създават съпротива срещу промените, които искат да видят. Също така фокусът върху решаването на проблеми на тази парадигма води до техники, които са програмни по характер, силно ограничавайки видовете творчество, които са възможни на по-високи нива на мислене.