2.2 Урок-2: Вложената система

The aforementioned graphs show us how two different perspectives on and relationships with systems differ. In the first, a business is in the middle of “integrating” various system components as parts that need be taken into account while designing the business system and its operations. The второто не изобразява неща, които се събират; по-скоро демонстрира как компанията е част от по-голяма система, в която протича жива динамика. Предоставя w-холистична гледна точка за живота. Концепцията за слоестите системи е от съществено значение за подобряване на нашето разбиране за това какво представляват екосистемите и как функционират. Въз основа на това, което наскоро открихме за системните гледни точки и въздействия, следните въпроси могат да ни помогнат да съсредоточим размисъла си:

1. Какво би се очаквало от нас, за да популяризираме работни методи, базирани на подхода на вложените системи, като собственици на бизнес, вземащи корпоративни решения и инвеститори?
2. How might this improve the circular approaches at the company’ operational level? How would that enable us to change the location where we do our business as producers?
3. Как би се отразило това на системите, на които нашите бизнеси разчитат за здраве и богатство, и какви предимства биха имали?
4. По какъв нов начин тогава ще ни позволи да разберем икономическата динамика?

Дори ако кръговата икономика бъде приета и използвана за преосмисляне на заетостта в някои градове и индустрии, тяхното внимание вероятно е там, където се крие проблемът. On the one hand, the Circular Economy Model limits our ability to influence economic dynamics and contribute to living systems by concentrating primarily on the chain of manufacturing, distributing, and consuming commodities. Raworth’s approach, on the other hand, goes a bit farther and leads us to believe that this is a multidimensional issue rather than a one-dimensional or bi-dimensional one. Even so, a human-centered approach still limits the scope of the multidimensional perspective. More than just removing garbage and preserving or rebuilding natural systems is the goal. Yet, even when considering regeneration, McArthur and Raworth’s two specific approaches still draw on assumptions and notions that are part of the arrest disorder paradigm. What must we do in order to change over to the Regenerate Life Paradigm?

Само като разпознаем тези два елемента, можем да започнем да изготвяме нов начин на мислене, който ще ни позволи наистина да правим иновации от самата отличителност на системата и в резултат на това да проектираме нашата работа така, че наистина да допринасяме чрез регенеративни процеси. 1) Надхвърляне на спирането на загубата, която в крайна сметка причиняваме като част от нашите дейности за производство и потребление; и 2) необходимостта от преминаване от фрагментиран подход за разбиране на системи към w-холистичен начин.

Тези прозрения оказаха дълбоко влияние върху начина, по който ние, като компания, подхождаме към промяната. Разбрахме, че за да постигнем цели от по-високо ниво, трябва да променим начина, по който подхождаме към решаването на проблеми и да приложим нови подходи, които надхвърлят постепенните подобрения.

We are simply trying to mitigate or neutralize damages, which means we are aspiring to change at the level of arresting disorder, by redesigning how we work in a factory to still provide the products or services we create, by sourcing quality materials, developing the products to live longer, and so on. И все пак, ако се целим по-високо и радикално променим начина, по който възприемаме как всичко е вложено в Голямата природна система, можем да открием нови икономически модели, които наистина допринасят за обновяване на живота. Това предполага промяна в перспективата: вместо да се концентрираме върху продуктите, които искаме да произвеждаме, трябва да се концентрираме върху процеса на подобряване на самия живот.