2.2 Урок-2: Вложената система

Горепосочените графики ни показват как се различават две различни гледни точки и взаимоотношения със системите. При първия бизнесът е в средата на „интегриране“ на различни системни компоненти като части, които трябва да бъдат взети под внимание при проектирането на бизнес системата и нейните операции. The второто не изобразява неща, които се събират; по-скоро демонстрира как компанията е част от по-голяма система, в която протича жива динамика. Предоставя w-холистична гледна точка за живота. Концепцията за слоестите системи е от съществено значение за подобряване на нашето разбиране за това какво представляват екосистемите и как функционират. Въз основа на това, което наскоро открихме за системните гледни точки и въздействия, следните въпроси могат да ни помогнат да съсредоточим размисъла си:

1. Какво би се очаквало от нас, за да популяризираме работни методи, базирани на подхода на вложените системи, като собственици на бизнес, вземащи корпоративни решения и инвеститори?
2. Как това може да подобри кръговите подходи на оперативно ниво на компанията? Как това би ни позволило да променим местоположението, където извършваме бизнеса си като производители?
3. Как би се отразило това на системите, на които нашите бизнеси разчитат за здраве и богатство, и какви предимства биха имали?
4. По какъв нов начин тогава ще ни позволи да разберем икономическата динамика?

Дори ако кръговата икономика бъде приета и използвана за преосмисляне на заетостта в някои градове и индустрии, тяхното внимание вероятно е там, където се крие проблемът. От една страна, моделът на кръговата икономика ограничава способността ни да влияем върху икономическата динамика и да допринасяме за живите системи, като се концентрираме основно върху веригата на производство, разпространение и потребление на стоки. Подходът на Raworth, от друга страна, отива малко по-далеч и ни кара да вярваме, че това е многоизмерен проблем, а не едноизмерен или двуизмерен. Въпреки това подходът, ориентиран към човека, все още ограничава обхвата на многоизмерната перспектива. Целта е повече от просто премахване на боклука и запазване или възстановяване на природни системи. И все пак, дори когато разглеждат регенерацията, двата специфични подхода на МакАртър и Рауърт все още се основават на предположения и понятия, които са част от парадигмата на ареста. Какво трябва да направим, за да преминем към парадигмата за възроден живот?

Само като разпознаем тези два елемента, можем да започнем да изготвяме нов начин на мислене, който ще ни позволи наистина да правим иновации от самата отличителност на системата и в резултат на това да проектираме нашата работа така, че наистина да допринасяме чрез регенеративни процеси. 1) Надхвърляне на спирането на загубата, която в крайна сметка причиняваме като част от нашите дейности за производство и потребление; и 2) необходимостта от преминаване от фрагментиран подход за разбиране на системи към w-холистичен начин.

Тези прозрения оказаха дълбоко влияние върху начина, по който ние, като компания, подхождаме към промяната. Разбрахме, че за да постигнем цели от по-високо ниво, трябва да променим начина, по който подхождаме към решаването на проблеми и да приложим нови подходи, които надхвърлят постепенните подобрения.

Ние просто се опитваме да смекчим или неутрализираме щетите, което означава, че се стремим към промяна на нивото на спиране на безредиците, като преработим начина, по който работим във фабрика, за да продължим да предоставяме продуктите или услугите, които създаваме, чрез снабдяване с качествени материали, разработване на продуктите да живеят по-дълго и т.н. И все пак, ако се целим по-високо и радикално променим начина, по който възприемаме как всичко е вложено в Голямата природна система, можем да открием нови икономически модели, които наистина допринасят за обновяване на живота. Това предполага промяна в перспективата: вместо да се концентрираме върху продуктите, които искаме да произвеждаме, трябва да се концентрираме върху процеса на подобряване на самия живот.