5.4 Урок-4: Регенеративна култура

Терминът „устойчивост“ повдига въпроса за това, което наистина се опитваме да поддържаме: остарял културен начин на мислене, нездравословен възглед за това как хората и природата си взаимодействат или просто живот, както обикновено в едно сериозно неравнопоставено общество? Нашето разследване трябва да отиде по-далеч от простото поддържане на структурно погрешна система и мироглед. За да улесним прехода към разнообразни култури, които възстановяват не само основните ресурси и устойчивостта на общността, но също така подобряват състоянието и жизнеността на животоподдържащите системи на природата, трябва да търсим нови начини за възстановяване на екосистемите, отбелязване на културното многообразие, започване на промяна на светогледа и насърчаване на тези промени. Такива цивилизации не просто ще преживеят човечеството, откъснато от своя източник и отстранено от основата на собственото си същество, но ще осигурят бъдещето на живота като цяло.

Какви запитвания биха могли да помогнат за разкриването на възможни пътища за регенеративен човешки контакт на Земята? Можем ли да формулираме колекция от запитвания, които да служат като полезен културен компас, който да ни води, докато се движим в едно неизследвано и непредвидимо бъдеще? Можем да използваме въпроси, които да ни водят през сложни ситуации със смирение и пълно разбиране на ограниченията на нашето знание. Хората стават все по-наясно с реалността, в която всички наши индивиди и обществените действия – както положителни, така и отрицателни – са интервенции, които влияят на хода на бъдещето за всички нас. Това осъзнаване може да вдъхнови индивидите да поемат съзнателна отговорност за своята функция като агенти на промяната при преминаването към различни регенеративни култури. Кой друг, ако не ние? Ако не веднага, кога?